Авторско право онлайн – какво представлява и можем ли да го защитим?

Авторско право онлайн – какво представлява и можем ли да го защитим?

Авторското право в България е уредено в Закона за авторското право и сродните му права от 1993 г. и се характеризира с 5 елемента:

1.1. ОБЕКТ

Обект на авторско право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат от творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. Същността на понятието произведение се свежда до това да е оригинално, т.е. резултат от творческа дейност на автора и да е обективирано в някаква форма – на хартия, в електронен формат и др. Важното е да не е останало само в мислите на автора, а да е изразено обективно, така че да е способно да бъде възприето от други лица.

Годни обекти на авторско право следователно са статия, блог пост, база данни, снимка, книга, картина и т.н., включително и компютърни програми/софтуер, които по българското законодателство са вид литературни произведения. Не са обекти обаче новините, законите, фолклорните творби, изобретенията, както и идеите и концепциите. Важно е да се отбележи липсата на защита от авторското право на последните – защитата се дава на обективния израз на тези идеи и концепции – на подредбата на думите в една онлайн статия например, но не и на самите идеи, заложени в нея.

Тъй като в България няма специфична правна уредба на уебсайта като обект на авторското право – в зависимост от подхода, софтуерът, необходим за управление, администриране и функциониране на уебсайта, който целим да защитим, ще се счита компютърна програма (съгласно чл. 3, ал. 1, т.1 ЗАПСП); от друга страна уебсайтът в своята цялост може да бъде разгледан като произведение, приравнено на сборници, антологии и бази данни (чл. 11 ЗАПСП), за които, заедно с компютърните програми, важат специфични правила, особено по отношение на носителя на правото. Отделните онлайн статии и блог постове обаче могат ясно да бъдат обособени като произведения на литературата, а снимките – фотографски произведения, съгласно ЗАПСП.

1.2. СРОК НА ЗАЩИТА

Авторското право възниква със създаване на произведението в България и за разлика от някои други държави, не е необходимо регистриране на произведението или други действия от страна на автора. Правото възниква от самият акт на създаване и независимо от намерението на автора – не е необходимо той съзнателно да цели да създаде произведение, което е годен обект на защита. Въпреки това, с цел доказване при спор за авторски права, е препоръчително този момент на създаване да бъде ясно документиран по отношение на датата и лицето, създало произведението.

Правото се защитава докато авторът е жив и 70 години след смъртта му. При произведения, създадени от двама и повече автори, срокът започва да тече след смъртта на последния преживял съавтор. Авторското право върху компютърна програма или база данни, възникнало за работодателя продължава 70 години след разгласяването на произведението.

1.3. НОСИТЕЛ НА АВТОРСКОТО ПРАВО

Носител на авторското право е авторът - физическо лице. Носител може да бъде и юридическо лице при определени условия, изрично уредени в закона, но автор може да е само човек или група хора. До доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия и др.

Авторското право върху едно произведение може да възникне едновременно и за няколко лица – когато то е създадено в съавторство. В този случай то принадлежи общо на съавторите и за всяко използване на произведението, както и за преработването му е необходимо съгласието на всички съавтори. При липса на такова съгласие между съавторите въпросът ще се реши от съда.

Това е приложимо разбира се и по отношение на уебсайтове и съдържанието, разположено на тях – когато няколко лица са участвали в създаването на уебсайта или на материалите, разположени на него, авторското право ще е общо и разпореждането с даден сайт, напр. продажбата му, ще изисква съгласието на всички носители на правото.

В общия случай произведение, създадено в рамките на трудово правоотношение принадлежи на автора, а работодателят има правото да го използва за свои цели без разрешение и без заплащане на възнаграждение.

Подобно е положението с авторското право върху произведение, създадено по поръчка – правото принадлежи на автора, но страните са свободни в договора по между си да предвидят друго. В случай, че произведението е създадено по поръчка и носител на авторското право е авторът, поръчващият ще има правото да го ползва без разрешение, но само за целите, за които произведението е било поръчано и ще дължи възнаграждение за това.

Не е така обаче при компютърните програми и базите данни, за които принципното положение е, че когато са създадени по време на работа на трудов договор, носител на авторското право е работодателят, освен ако не е уговорено друго. Въпреки че рядко се прави на практика, законът позволява изрично да бъде направена и друга уговорка и правото да принадлежи на служителя.

1.4. ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ ПРАВА

Въпреки че названието на авторското право насочва към едно право, принадлежащо на автора, по своята същност става въпрос за сложно право, което съдържа в себе си комплект правомощия.

От една страна са обособени имуществени права на автора, които се изразяват основно във възможността на носителя на авторското право да използва произведението си и да забрани неговото използване от други лица. Следователно всяко използване от което и да е лице без съгласието на автора, с някои изключения, които ще разгледаме по-надолу, ще бъде нарушение на авторското право и съответно незаконно. Правото на автора да използва, се състои от правомощия като например:

  • Възпроизвеждане – пряко и непряко размножаване – включително запаметяване на електронен носител;
  • Разпространение сред неограничен брой лица - продажба, замяна, дарение, даване под наем, заем и др.;
  • Предлагане на достъп на неограничен брой лица

Правото на автора да използва може да бъде прехвърляно на други ползватели чрез договор при определени условия и за определена територия срещу заплащане за всяко използване - включително в интернет. Потенциални ползватели по силата на такъв договор могат да бъдат всички лица, включително и както законът ги определя „доставчици на съдържание в интернет“ – напр. социални медии, блогове и уеб-портали.

Изводът е ясен – всяко използване от тяхна страна на авторско съдържание, без разрешение от автора, ще се третира като нарушение на авторското право.

Допълнително носителят на правото има и някои неимуществени, т.нар. „морални“ права, напр.:

  • Да реши дали да бъде разгласено
  • Да иска признаване на авторството
  • Да иска обозначаване на името му при всяко използване
  • Да го променя
  • Да спре използването му, и др.

Интересно е да се отбележи, че българското законодателство не позволява част от тях да бъдат прехвърляни на други лица, независимо от желанието на носителя на правото – например правото да иска признаване на неговото авторство.

1.5. ОГРАНИЧЕНИЯ

Законът допуска свободното използване на определено произведение от лица без съгласието на автора и без възнаграждение или без съгласие, но срещу заплащане на възнаграждение – които възможности са своеобразни ограничения на авторското право на автора. Свободното използване е разрешено само в случаите, посочени от закона и при условие, че не пречи на нормалното използване и не се увреждат законните интереси на носителя на правото.

Примери за свободно използване са:

  • Без съгласие на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение:
    • временното възпроизвеждане на произведения – напр. онлайн браузинг (browsing), кешинг (cashing) и др.;
    • използването на цитати от вече разгласени произведения на други лица при критика или обзор при посочване на източника и името на автора;
    • възпроизвеждането от средствата за масово осведомяване на вече разгласени статии по актуални икономически, политически или религиозни теми, в случай че такова използване не е било изрично забранено, при посочване на източника и името на автора и др.
  • Без съгласие на носителя, но срещу заплащанена възнаграждение:
    • За лично ползване, ако не се използва с търговска цел (не важи за компютърните програми и бази данни).[1]

При условие, че произведението е защитено с технически средства за защита, т.нар. Digital Rights Management (DRM), свободното използване не може да се извършва по начин, който е свързан с премахване, повреда, унищожаване или разстройване на технически средства за защита, без съгласие на носителя на правото. Пример за такива DRM са техническото ограничаване на електронните книги да могат да бъдат прочетени само на определен вид устройство или музикалните файлове на iTunes, които до 2009 г. позволявахa слушане и зареждане само на Apple устройства.

Накратко, правата на авторите са защитени от закона, както офлайн, така и онлайн, без да са необходими формални действия от страна на носителите на авторското право в тази насока. На практика обаче, авторите често се сблъскват с нарушения – какви са мерките за защита в такива случаи, включително и как следва да бъде уредено договорно прехвърлянето на определени права на ползватели, ще бъде разгледано в следващите статии от серията.

Ресурси

  1. Георги Саракинов, 2009, Авторско право и сродните му права в Република България, издателство Сиби, София.
  2. Georgi Dimitrov, 2010, Bulgaria - Cyber Law. International Encyclopaedia of Laws. Kluwer Law International BV, The Netherlands.
  3.  Мирослав Огнянов,  Закрила на правата на интелектуална собственост в електронната търговия, София.


[1] Възнаграждението не се заплаща директно, а от производителите на звуконосители, видеоносители, апарати за записване и възпроизвеждане и т.н.

Коментари (0)

Няма коментари.

Нов коментар